Училището в с.Коларово е възникнало  сравнително късно-едва в последните години на турското робство и при много неблагоприятни условия.Още с падането на България под османско робство Коларово е колонизирано от малоазиатски турци, както и всички села от Подгорието.Тези села заемат район със стратегическо значение, който разделя Струмишката от Петричко-Мелнишката област.Османската власт, за да осигури завинаги господството си над него , веднага след завладяването му , заселва много турци от Мала Азия.Голяма част от българското население от тези села намират приют по високите части на Огражден, а останалата малка част са амнистирани.През епохата на Възраждането българи в тези села почти няма.В края на ХІХв. в Коларово има 300 турски къщи и 30 български.Няколко семейства се сдобиват със своя земя и се оформят като по-заможни стопани, носители на новите икономически отношения.Те започват, макар и късно, да се включват в народното движение за свобода и новобългарска просвета.Такива са семейства Костови, Митреви, Лапчеви,Панкови и др.Разбирайки голямата полза от учебното дело, тридесетте български семейства започват неравна борба с многобройните турци за откриване на българско училище.
По документи официално училището в с.Коларово датира от есента на 1910година.От проучванията, направени сред населението, може да се счита, че борбата е започнала по-рано.През 1898 година, верни на своята „Мегали”-идея гръцките духовници, начело с владигата Александър, бивш охридски гръцки епископ, предприемат акция за засилване на своето влияние сред малкото българи в Подгорските села. Това е последен опит в този край за насаждане на елинизма.
На агитацията на гръцкия мисионер , дошъл в с.Коларово за откриване на гръцко училище и за облагите, които ще получат децата, учейки се в него, българите отговарят: „По-добре да пращаме децата си в турско училище, отколкото в гръцкото.” Жителите добре разбират опастността от гръцкото училище в селото. Позорно бил изгонен гръцкия мисионер. Това не остава без последствия за българите. Наклеветени на турските власти, те били наказани. Стойчо Митрев е глобен 100лири. Устройват му засади да го убият, но с помощта на приятели успява да се спаси. Най-близки негови съратници били Никола Лапчев, Никола Панков, Смилян Атанасов. Едва през 1910 година, мечтата им става реалност- открито е бългаско училище в селото. С молба до Мелнишката българска община и със съдействието на Яне Сандански бил назначен от Цариградската българска патриаршия за учител младият 20-годишен ентусиаст Иван Атанасов Смуков-Тачката от с.Враня, завършил Серското педагогическо училище. Една година и шест месеца то се помещава в една стая от къщата на Стойчо Митрев. В училището са учили около 30 деца от 8 до 12 години и всички започнали първо отделение. Обучението продължило от първо до четвърто отделение. Изучавало се български език, четене и писане, смятане, пеене, гимнастика. Материалната база на училището се състояла от една малка стая, няколко чина сковани от дъски, черна дъска, тебешир. Учениците имали плоча за писане, кондили, сметанка, читанка и буквар.
Под ръководството на учителя през 1911 година с доброволния труд на всички българи е построена училищна сграда с четири стаи на мястото на днешната черква- две стаи за учениците, една за учителя и една за черквата. За построяване на сградата са събрани средства и от Горни Порой.Селските турски власти и някои фанатизирани турци на три пъти нощем срутват стените  `и, но не успяват да спрат изграждането на училището.Българите устояват. Изпращат делегация с оплакване до управителя на Петричката кааза-младотурчина Зиа бей. Той забранява на турците да пречат за построяването на училището. То е построено на най-високото място в селото.
През 1911г. в селото пристига турска войскова част с цел да хванат учителя- бунтовник. Народът го спасява. Иван Смуков учителства две години.
През пролетта на 1912 г. след свършване на учебната година напуска Коларово. През 1913 г. след Междусъюзническата война училището ни е отворено и отново започва учебните занятия с учителя Серафимпопниколов от с.Гега. завършил е седми клас в гр.сяр през 1909г. той учителства само една година, тъй като на 12 юни 1913 година гръцки войници, минаващи през селото подпалват всички български къщи и училищни сгради. За една година училището прекъсва своите занятия поради липса на учители. Следващите години до 1916  учебни занимания не се провеждат заради войната. През 1916-1917 година по заповед на полк.Бойдев, командир на V-ти македонски полк със щаб в селото, отново е открито училището в къщата на Димитър Гогушев. За учител е определен войникът от същия полк Стоян Кантуров, родом от град Пехчево, Македония.
През 1918-1919 година за учител е назначена Зоица Личова, която работи само четри месеца. Поради тежко заболяване умира и учебната година е прекьсната заради липса на друг учител. Някои ученици се явяват на изпит за преминаване в по-горен клас в с.Елешница по собствено желание.
До 1923-1924 учебна година, училището е начално. През учебната 1924-1925 година се открива прогимназия. Тя е първата в Подгорието н се посещава и от всички подгорски села, и от някои огражденски.
Учебните заниятия се провеждат в турското училище, което се намирало в района на сегашната училищна сграда. Независимо от лошата материална база училището нараства, броят на учениците се увеличава, създават се четри начални самостоятелни и три прогимназиални паралелки. През учебната 1925-1926 година 1-ви клас има само 29 ученици, 2-ри-21, 3-ти клас-10, всичко в началния курс са 60 ученика. Броят на учителите нараства. Те вече са значителната просветна сила в село Коларово и играят важна роля в издигане на културния уровен на населението. През учебната 1926-1927 година, под раководството на учителя физкултурник е осовано дружество ’’Юнак’’. Учениците от прогимназията изнасят голяма гимнастическа вечер в Петрич на площада. Учителят е режисьор и постановчик на цялата програма. Гражданите на Петрич остават много доволни и шумно ги аплодират.
Идеята за постановката на нова училищна сграда в селото дава тогавашният Окръжен инспектор Осликов. Тя се подема от учителския колектив и обществениците на селото. Но не започват веднага да строят, а цели 10 години се води агитация. Около учителя Милчо Атанасов се оформя агитационна група, която нзползва всяко събрание, заседание и други сбирки да постави въпроса за построяване на училище. В тази психологическаподготовка на обществото в селото се включва и интелигенцията от съставните села на училището. Поп Стоян изнася няколко проповеди в черквата по този въпрос.
Подготвителният период завършва. Решението е взето и през 1933 година започва строителството. Училищното настоятелство и органите на власта изготвя пълен и точен разчет на работата и работната сила, на превозните средства и добитъка и на икономическите възможности на всяко семейство. Съобразно този разчет се разпределя за всяко домакинство броя дни за изкопите, да се донесе определено количество пясък със собствен превоз, да се набави определена купчина камъни и дървен материал, да се извози от тухларницата определено количество тухли и керемиди от гарата в Петрич. Строго се изисквало и контролирало всяко семейство да си изпълни задачата. Всичкият строителен материал е набавен от населението безплатно. Истински трудов героизъм проявява то в това благородно дело. Част от паричните средства за строителството са събрани от населението чрез облагане. Сградата е завършена и втори етаж е подготвен за ползване през 1935 година. Изградена е най-голямата училищна сграда в Петричкият район. От 1935 до 1955 годинатя задоволява напълно нуждата от учебното дело за четрите подгорски села – Коларово, Елешница, Самуилово и Камена. Наред с построяването на новата сграда започва обзавеждането на училището и  с нова материална база. Набавят се нови чинове с две места. Доставят се учебни исторически и географски карти, глобуси, пособия по математика, физика, химия, биология, които постепенно навлизат в учебния процес. Сравнително добре е разрешен и кадровия проблем. Учителите са със завършени педагогически училища и институти, но не са местни кадри. Значително се подобрява съдържанието и качеството на учебния материал, усъвършенства се класно-урочната система в учебното дело.
Презтози период работят учители с име и професионална тежест, които оставят трайни следи в паметта на населението, като Мария Костадинова Николаичева, тогава директор на училището, Димка Чомакова, Димитър Стоянов, Кирил Узунов, Петър Кахърков. Занимават се с обществена дейиност.Те се ръководители, постановчици и режисьри на ученически и младежки театрални представления. През пролетта на 1940 година учителят Станой Витанов помага на младежите от селото да представят пред населението с успех пиесата ’’Лихварят’’. Учителите участват и в основаването на читалището ни през 1939 година. Със съдействието им е учредена и потребителна кооперация. С възрожденски патос урежда утра и вечеринки, изнасят беседи.
Учителите начело с директорката Мария Николчева в 1941 година отварят към училището трапезария, за да се хранят приходящите от съседните села и бедните ученици от село Коларово. Тя посъществува само една година, поради липса на средства за поддржането й. През същата година училището е закрито за близо два месеца. То е превърнато в щаб за преминаващите германски войски.
До 1944 година от селото много малко ученици продължават образованиетоси нагоре в гимназията-около десетина младежи, сред които са: Димитър Стоименов, Александър Кочев, Кирил Панков, Илия Шивачев, Петра Гоцкова, Илия Гогушев и други.
Първите редовни учители от селото през 1950 година стават: Илия Шивачев, Кирил Шивачев, Стана Макенджиева, Тинка Търнарова, Аспарух Чанин, Живка Харизанова и Пеце Гюзлиев – редовен прогимназиялен учител, назначен за директор на училището за една година.
До 1959 година материалната база в училището е бедна. Постепено започва обновление и до средата на 80-те години се създават добре обзаведени кабинети. За това голямо значение има добрата професионална подготовка на учителите, които вече са натрупали голям педагогически опит и стаж като Илия Шивачев, Кирил Панков, Никола Атанасов, Александър Стоянов, Любен Ангелов, София Тасева, Живко Борисов, Мирчо Евтимов, Георги Гоцков, Анета Стоименова, Методи Чанин и други.
От 1974 до 1976 година към училището се построяват физлултурен салон и още две учебни стаи. Много от строителните работи се извършват от V І І –ми и V І І І –ми клас, под ръководството на директора на училището Кирил Панков.
В края на 70-те години нараства необходимостта от създаване на средно училище. Това налага построяването на допълнителна постройка. Строителството на новата част от училището с 12 класни стаи, кухня и ученически стол започват през 1981 година и завършва през есента на 1983 година. Средствата за построяването й се осигурява от Окръжния съвет за Народна просвета, а строителните материали се търсят и набавят от кметството. Учителите Участват в набирането и извозването на дървения материал, отливането на трите плачи. Те проявяват изключително висок съзнание и трудова активност за построяването на сградата. Училището се строи под ръководството на директора Кирил Панков, зам.директор Иван Василев и кметът на селото Стефан Гошев, които има най-голяма заслуга за построяването на училището. През 1979 година е избрано първото настоятелство, което помага за построяването на училището.
1. Кирил Лазаров Панков-директор на училището
2. Стефан Кирилов Гошев-кмет на село Коларово
3. Георги Илиев Гоцков-учител
4. Мария Тодорова Василева-учителка
5. Д-р Кирил Арбов-лекар в с.Коларово
6. Сотир Димитров Мичев-агроном
7. Илия Димитров Велчев-икономист
8. Атанас Илиев Шивачев
9. Димитрина Кирилова Илиева
10. Георги Борисов Капитанов
11. Георги Иванов Шутналов

С построяването му се решава въпросът за материалната база. Въвежда се пълна кабинетна система на обучение. Започва обзавеждането на кабинети по всички предмети. Обучението се води на една смяна от първи да осми клас. Тази година се слага началото на обучението от 6-годишна възраст, като за целта се обзавеждат учебната стая и спалня. Началния курс има първите учители с висше образование. През учебната 1984-1985 година се слага началото и на гимназиалното образование в селото, което продължава и до днес. Значителна роля за укрепване и утвърждаване на средното образование изиграват директорите Кирил Панков и Иван Василев.
От казаното до тук е видно, че възрожденската любов към просвета и наука в населението на село Коларово никога не в прекъсвала. Будителите създават училището, следващите поколения го развиват и издигат до днешното ниво, двйжеики се единствено от мисълта да оставят нещо на идващите след тях. Вярваме, че възрожденският патос ще продължи и в подрасващото поколение на с.Коларово, което ще допринесе за по-нататъшното развитие на родното училище и селото.
Гергана Илиева начална учителка, защитила дипломна работа на тема: ’’ Просветното дело в Петричка община’’