И С А К  Н Ю Т О Н
(4.01.1643г.-31.ІІІ.1727г.)

Велик английски учен,физик, математик и астроном.Член на лондонското Кралско дружество от 1679г. и негов председател от1703г. От1669г. до 1701г. завежда физико-математическата катедра в Кембриджския университет.
Творчеството му в областта на механиката , физиката и математиката има огромно значение за развитието на научната мисъл.
Формулира основните закони на класическата механика между които понятията за маса,за количество на движението, за сила, за ускорение за центростремителна сила и трите закона на движението(закони на Нютон)-закона за инерцията, закона за пропорционалността между силата и ускорението и закона за действието и противодействието , открива закона за всемирното привличане, дисперсията на светлината, развива курпускуларната теория за светлината,полага основите (независимо от Лайбниц) и разработва диференциалното и интегрално смятане. Въвежда понятията функция и производна на функция ( наречени от Нютон „флуент” и „флуксия”). На него се дължат нови важни резултати в теорията на алгебричните уравнения; те са изложени в книгата му „Обща аритметика”. В съчинението си „Изброяване на линиите от трета степен” той дава почти пълна класификация на равнинните криви от трета степен, както и някои общи теореми за алгебричните криви.
Годините 1891/93г. били най-тежките в живота на Нютон- той получил психическо разтройство, предизвикано от пожар в кабинета му, при който изгорели ръкописите му. За щастие Нютон се излекувал напълно. През 1696г. той получил предложение да стане пазител в монетния двор. След известно колебание приел и се преселил в Лондон. Оказал се блестящ администратор- под негово ръководство била успешно проведена парична реформа в цяла Англия.
Нютон починал на 84 –годишна възраст. Погребан е в Уестминстерското абатство. Получил още приживе пълно признание за научното си дело. Той бил скромен в личния си живот и ясно съзнавал, за разлика от съвременниците си , колко много има да се прави в науката. Нютон казвал: „Незнам как изглеждам на света , но на себе си изглеждам като едно момче , играещо на морския бряг и забавляващо се с това, че от време на време намира някое по-блестящо камъче или червена раковина, докато великият океан на истината се простира пред мен неизследван”.